Въведение в ESG

Какво е: нефинансова декларация; интегриран доклад; отчитане и докладване на устойчивостта по ESG критериите?

Докладването на ESG е форма на публично отчитане на организациите относно тяхното представяне по различните екологични, социални и управленски критерии (ESG).
Колективните глобални усилия за повишаване на устойчивостта създават необходимостта организации от всякакъв размер да бъдат по-прозрачни относно това, което правят, за да управляват екологичните, социалните и управленските рискове. В резултат на това, регулаторните органи, фондовите борси, кредитните институции и други органи налагат докладване /отчитане, свързано с ESG. В зафисимост от целите и заинтересованите страни, пред които се отчита устойчивостта по ESG рамката
Представянето на тези данни от страна на организацията се осъществява в Нефинансова декларация, която може да бъде самостоятелен документ или да се включи като част от Доклада на дейността или Интегрирания доклад на организацията, което зависи от целите, за които ще се ползва нефинансовата информация.
Организациите, които избират (или са задължени) да докладват публично своите данни за ESG, трябва да представят тази информация по начин, който може да се използва от различни заинтересовани страни (инвеститори, кредитори, рейтингови агенции, партньори, клиенти и т.н.). За да постигнат това, организациите определят кои са основните заинтересовани страни, след което избират рамка за отчитане, която най-добре отговаря на техните нужди.
Съществуват различни рамки, включително Глобалната инициатива за отчитане (GRI), Принципите за отговорно инвестиране (PRI) и Съвет за счетоводни стандарти за устойчивост (SASB), наред с други. Рамките помагат да се гарантира, че данните са последователни, стандартизирани и сравними между организации и индустрии.
Например малка технологична компания може да поиска да разкрие общите си въглеродни емисии. Това е стъпка в правилната посока, но не помага на заинтересованите страни да ги сравнят с много голяма нефтена и газова компания. Първият е с нисък емитер, а вторият е с висок; размерът на компаниите също изкривява сравнимостта. Използването на стандартизирана рамка ще помогне да се гарантира, че и двете компании представят различните си емисии в относителни стойности (т.е. на единица произведена продукция, на долар приходи, на служител и т.н.).